будала

Български

будала ±

ед.ч.		бу·да·ла
	членувано	бу·да·ла·та
мн.ч.		бу·да·ли
	членувано	бу·да·ли·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 41

1. Будала - човек който може много, но е нерешителен и не предприема нищо сам. Лесно приема чужди оценки и мнения за достоверни и не вижда дори иронията насочена срещу него, на която може сам да стане жертва. Предпочита да бъде насочван, управляван, отколкото да се води по свои решения и в свой интерес.
2. Наивник.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

ахмак, глупак, хапльо, абдал, серсем, зяпльо, малоумен, смахнат, недосетлив