братовчед
Облик
братовчед (български)
ед.ч. | бра·тов·чед | |
---|---|---|
непълен член | бра·тов·че·да | |
пълен член | бра·тов·че·дът | |
мн.ч. | бра·тов·че·ди | |
членувано | бра·тов·че·ди·те | |
бройна форма | бра·тов·че·да | |
звателна форма | бра·тов·че·де |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
- Син на брат и/или сестра по отношение на децата на останалите братя и/или сестри.
- прен. разг. неодобр. Човек, който използва позициите или връзките си в определени политически кръгове за лично облагодетелстване срещу засвидетелстване на подкрепа и лоялност.
Етимология
Фразеологични изрази
◊ Първи братовчеди. Синове или синове и дъщери на братя, на брат и сестра или на сестри. ◊ Втори братовчеди. Синове или синове и дъщери на първи братовчеди или на първи братовчедки.
Превод
|
|