брава
Направо към навигацията
Направо към търсенето
брава (български)
ед.ч. | бра·ва | |
---|---|---|
членувано | бра·ва·та | |
мн.ч. | бра·ви | |
членувано | бра·ви·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Ключалка на врата.
Етимология
брава (1822), брав (1874). Сродни форми: сърбохърв. бра̏ва, алб. bravë, нгр. диал. μπράβα. Според Мейе EW, 45, от праслав. *borva, срв. ит. barra, фр. barre „пръчка, засовка на врата“, но няма обяснение за промяната rr > rv. Неясно (БЕР-1: 72).
Фразеологични изрази
Превод
|
|