Направо към съдържанието

бор

От Уикиречник
Уикипедия разполага със статия на тема бор (елемент).
Уикипедия разполага със статия на тема бор (дърво).

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

  1. Високо, вечнозелено иглолистно дърво с плодове шишарки, което расте обикновено в планините, използвано в строителството за направа на мебели, като декоративно в селищата и др.[1]
  2. Само ед. Дървесина, материал от това дърво.
  3. Бот. Род вечнозелени иглолистни дървета и по-рядко едри храсти. Pinus
  4. Хим. Само ед. Химически елемент В; пореден номер 5 — металоид, който не се среща в природата в свободно състояние, влиза в състава на много минерали и се използва в медицината, техниката и селското стопанство.
  5. Диал. Набрано място на дреха; набор, дипла.
  6. Диал. Отбор.

Етимология

  1. (дърво) старобълг. боръ πεύκη, πίτυς „дърво бор“ (Сим. сб., 1073 г.), боровие съб. Праслав. *borъ, стара u-основа, съдейки по производните (бълг., сръб. боровинка, МИ Боровец, чеш., слов. borovice, borovina, д.-луж. bórowica „бор“). Значенията на *borъ се разделят на две групи: „дърво“ в южнослав. и „гора, възвишение обрасло с иглолистна растителност“ в зап. и изт.-слав. езици. Срв. старорус. боръ „борова гора“ (Нач. рус. лет.), рус. бор, укр. бiр, чеш. bor „борова гора“, пол., г.-луж., д.-луж. bór „гора“. В изт.- и зап.-слав. езици се употребява *sosna „бор“, която пък е съвършено непозната в южнослав. езици. Северноевропейска дума със съответствия в прагерм. *barwa- (староисл. barr „елхова игла“, староисл. bǫrr, староангл. bearu „гора“). Възможна е връзка с ИЕ *bher- „остър съм“, но не е изключен и субстратен, пред-ИЕ произход, защото става дума за име на растение.
  2. (хим. елемент) Чрез нем. Bor или фр. bore от лат. borax, заето от араб. būrak, nepc. būrah.[2]

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Фразеологични изрази

Превод

Синоними


Сродни думи

боровинка

Производни думи

боров, борче

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Анаграми роб

  1. бор в РБЕ на ИБЕ
  2. бор² в „Български етимологичен речник”, Издателство на Българската академия на науките, т.1 (А - З), С., 1977, с. 68