Борът е иглолистно дърво. Големи площи покрити с борове са характерни за тундрата.
Химичен елемент със знак B и номер 5
Етимология
старобълг. боръ πεύκη, πίτυς „дърво бор“ (Сим. сб., 1073 г.), боровие съб. Праслав. *borъ, стара u-основа, съдейки по производните (бълг., сръб. боровинка, МИ Боровец, чеш., слов. borovice, borovina, д.-луж. bórowica „бор“). Значенията на *borъ се разделят на две групи: „дърво“ в южнослав. и „гора, възвишение обрасло с иглолистна растителност“ в зап. и изт.-слав. езици. Срв. старорус. боръ „борова гора“ (Нач. рус. лет.), рус. бор, укр. бiр, чеш. bor „борова гора“, пол., г.-луж., д.-луж. bór „гора“. В изт.- и зап.-слав. езици се употребява *sosna „бор“, която пък е съвършено непозната в южнослав. езици. Северноевропейска дума със съответствия в прагерм. *barwa- (староисл. barr „елхова игла“, староисл. bǫrr, староангл. bearu „гора“). Възможна е връзка с ИЕ *bher- „остър съм“, но не е изключен и субстратен, пред-ИЕ произход, защото става дума за име на растение.
