блюдо

блюдо (български)

блюдо ±

ед.ч.		блю·до
	членувано	блю·до·то
мн.ч.		блю·да
	членувано	блю·да·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. съд
2. ястие

Етимология

Старобълг. блюдо, блюдъ < гот. biuþs, род. п. biudis „блюдо“ от гот. biudan „предлагам“

Превод

английски: dish, pan course арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: vajilla plato италиански: piatto piatto, pietanza китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Teller das Gericht норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: блю́до словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: бљудо (sr) тайландски: [[]] турски: tanner унгарски: [[]] фински: френски: assiette plat холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• чиния, паница, табла, поднос
• ядене, гозба
• куверт, прибор
• съд
• тиган, тава, тавичка
• ястие