благородство

благородство (български)

благородство ±

ед.ч.		бла·го·род·с·тво
	членувано	бла·го·род·с·тво·то
мн.ч.		бла·го·род·с·тва
	членувано	бла·го·род·с·тва·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Човек който е аристократ или прави нещо добро за някой друг.

Превод

английски: nobility арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: nobleza италиански: nobilità китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Adeligkeit, die Nobilität норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: благоро́дство словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: soyluluk унгарски: [[]] фински: [[]] френски: noblesse холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• великодушие, достойнство, доблест, доброта, благост, възпитание, почтеност, честност
• високо положение, отличие, знаменитост, възвишеност, величие
• величественост, приповдигнатост
• човечност, хуманност, милост, милосърдие

Производни думи

Значение благоро̀дна, благоро̀дно, мн. благоро̀дни, прил. 1. Който има аристократически произход. 2. Високонравствен. Благороден човек. Благородни цели. 3. Който отразява изисканост, изтънченост, възвишеност. Благородна осанка. същ. благоро̀дство, ср. (във 2 и 3 знач.). Синоними достоен, доблестен, почтен, честен великодушен, добър, снизходителен, благ, състрадателен, милостив възвишен, издигнат възпитан, благовъзпитан, изтънчен аристократичен висок знатен любезен, вежлив, дружески възвисен чист, невинен човечен, хуманен