благозвучен
Облик
благозвучен (български)
ед. ч. | м. р. | бла·гоз·ву·чен | |
---|---|---|---|
непълен член | бла·гоз·вуч·ния | ||
пълен член | бла·гоз·вуч·ни·ят | ||
ж. р. | бла·гоз·вуч·на | ||
членувано | бла·гоз·вуч·на·та | ||
ср. р. | бла·гоз·вуч·но | ||
членувано | бла·гоз·вуч·но·то | ||
мн. ч. | бла·гоз·вуч·ни | ||
членувано | бла·гоз·вуч·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който звучи приятно. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
мелодичен, хармоничен, музикален, звучен, приятен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|
- ↑ благозвучен в РБЕ на ИБЕ