благовещение
Облик
благовещение (български)
ед.ч. | бла·го·ве·ще·ние | |
---|---|---|
членувано | бла·го·ве·ще·ни·е·то | |
мн.ч. | бла·го·ве·ще·ния | |
членувано | бла·го·ве·ще·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Етимология
старобълг. благовештениѥ, калка на гръц. εὑαγγελισμός.
Фразеологични изрази
Превод
|
|