беседка

беседка (български)

беседка ±

ед.ч.		бе·сед·ка
	членувано	бе·сед·ка·та
мн.ч.		бе·сед·ки
	членувано	бе·сед·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Лека постройка в градина или парк, покрита само отгоре, обикн. дървена и с кръгла форма, предназначена за почивка или за подслон.

Превод

английски: arbour, bower гръцки: αναδενδράδα испански: cenador, pérgola италиански: [[]]

немски: die Laube руски: бесе́дка турски: kameriye френски: [[]]