безупречност
Облик
безупречност (български)
| ед.ч. | бе·зуп·реч·ност | |
|---|---|---|
| членувано | бе·зуп·реч·ност·та | |
| мн.ч. | бе·зуп·реч·нос·ти | |
| членувано | бе·зуп·реч·нос·ти·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
- Качество или проява на безупречен.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|