безумен
Облик
(пренасочване от безумно)
безумен (български)
| ед. ч. | м. р. | бе·зу·мен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бе·зум·ния | ||
| пълен член | бе·зум·ни·ят | ||
| ж. р. | бе·зум·на | ||
| членувано | бе·зум·на·та | ||
| ср. р. | бе·зум·но | ||
| членувано | бе·зум·но·то | ||
| мн. ч. | бе·зум·ни | ||
| членувано | бе·зум·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който няма разсъдък, луд, побъркан.
- Който не се ръководи от здравия разум в действията си, постъпките си; безразсъден.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|