безумие

Български

безумие ±

ед.ч.		бе·зу·мие
	членувано	бе·зу·ми·е·то
мн.ч.		бе·зу·мия
	членувано	бе·зу·ми·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Състояние на безумен, лудост.
2. Проява, постъпка на неразумен човек, безразсъдство.

Превод

английски: insanity, madness, lunacy, folly гръцки: παραφροσύνη испански: locura, insania италиански: follia, pazzia

немски: der Wahnsinn, die Verrücktheit руски: безу́мие турски: delılıq френски: folie добавете превод на друг език тук [[]]

Синоними

• безумство