безразборен
безразборен (български)
| ед. ч. | м. р. | без·раз·бо·рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | без·раз·бор·ния | ||
| пълен член | без·раз·бор·ни·ят | ||
| ж. р. | без·раз·бор·на | ||
| членувано | без·раз·бор·на·та | ||
| ср. р. | без·раз·бор·но | ||
| членувано | без·раз·бор·но·то | ||
| мн. ч. | без·раз·бор·ни | ||
| членувано | без·раз·бор·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който се извършва, става без ред.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|