безработица

Български

безработица ±

ед.ч.		без·ра·бо·ти·ца
	членувано	без·ра·бо·ти·ца·та
мн.ч.		без·ра·бо·ти·ци
	членувано	без·ра·бо·ти·ци·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Обществено-икономическо явление за страни с пазарно стопанство, което се изразява в невъзможност на част от хората в активна възраст да намерят работа.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: unemployment испански: desempleo, paro италиански: disoccupazione, inoccupazione

немски: die Arbeitslosigkeit, die Erwerbslosigkeit руски: безрабо́тица френски: chômage добавете превод на друг език тук [[]]

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}