безпрекословен

Български

безпрекословен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		без·п·ре·кос·ло·вен
		непълен член	без·п·ре·кос·лов·ния
		пълен член	без·п·ре·кос·лов·ни·ят
	ж. р.		без·п·ре·кос·лов·на
		членувано	без·п·ре·кос·лов·на·та
	ср. р.		без·п·ре·кос·лов·но
		членувано	без·п·ре·кос·лов·но·то
мн. ч.			без·п·ре·кос·лов·ни
		членувано	без·п·ре·кос·лов·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Който не приема/не допуска възражение.

Синоними

• категоричен, безусловен, абсолютен, повелителен, ултимативен, рязък, безпротиворечив, неоспорим
• безропотен, покорен, смирен

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]