безинициативен
Облик
безинициативен (български)
ед. ч. | м. р. | бе·зи·ни·ци·а·ти·вен | |
---|---|---|---|
непълен член | бе·зи·ни·ци·а·тив·ния | ||
пълен член | бе·зи·ни·ци·а·тив·ни·ят | ||
ж. р. | бе·зи·ни·ци·а·тив·на | ||
членувано | бе·зи·ни·ци·а·тив·на·та | ||
ср. р. | бе·зи·ни·ци·а·тив·но | ||
членувано | бе·зи·ни·ци·а·тив·но·то | ||
мн. ч. | бе·зи·ни·ци·а·тив·ни | ||
членувано | бе·зи·ни·ци·а·тив·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
недосетлив, непредприемчив, неразпоредителен, човек без замах, не си мърда пръста
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|