безделничество

Български

безделничество ±

ед.ч.		без·дел·ни·чес·т·во
	членувано	без·дел·ни·чес·т·во·то
мн.ч.		—
	членувано	—

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. мн. няма, Живот без работа, без полезна дейност; безделничене, лентяйство.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

безделие, празнота, бездействие, безгрижие, готованщина, леност, мързел, лентяйство, нехайство, немарливост