бебе

Български

бебе ±

ед.ч.		бе·бе
	членувано	бе·бе·то
мн.ч.		бе·бе·та
	членувано	бе·бе·та·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 65

1. Малко дете, непроходило още; пеленаче.
2. Прен. За незрял човек, който е възрастен, но се държи като малко дете.

Етимология

От англ. baby ^(en) през фр. bébé ^(fr).

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: baby (en) арабски: رضيع (ar) арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: bebo (eo) естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: leanbh (is), leanbán (is), babaí (is) исландски: [[]] испански: bebé (es) италиански: bambino (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Kleinkind (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: bebe (ro), bebeluş (ro), bebeluş (ro) руски: [[]] словашки: bábetko (sl) словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: bébé (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: miminko (cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

детенце, рожба, чедо, кърмаче, пеленаче, сукалче

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}