диал. бàхур „дебело животинско черво; наденица в такова черво“ (1871 г.). Среща се в слов. bachor, чеш. bachor „вътрешности, търбух, шкембе“, bachořice „кървавица“, което сочи праслав. *baxorъ. Обяснението като производна на *baxati „бия“, т.е. „нещо сбито“ (ЭССЯ) е неприемливо, тъй като образуването е неясно. Освен това срв. еднаквите по звучене и значение тюрк. форми: старотюрк. baɣïr „търбух, черен дроб“, тур. bağır „вътрешности“. Думата е стариннаа тюркска заемка. Окончанието -ур е под влиянието на мехур.
