банка

Български

банка ±

ед.ч.		бан·ка
	членувано	бан·ка·та
мн.ч.		бан·ки
	членувано	бан·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Сградата, в която се намира учреждение, в което се работи с пари и се извършват различни парични операции.

Превод

Преводи

английски: ср. р. арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: ср. р. гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: ср. р. италиански: banca китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Bank норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: ср. р. португалски: ср. р. румънски: [[]] руски: ср. р. словашки: ср. р. словенски: ср. р. сръбски: ср. р., ср. р. тайландски: [[]] турски: banka унгарски: [[]] фински: [[]] френски: ср. р. холандски: [[]] хърватски: ср. р. чешки: ср. р. шведски: [[]] японски: [[]]