банка

банка (български)

банка ±

ед.ч.		бан·ка
	членувано	бан·ка·та
мн.ч.		бан·ки
	членувано	бан·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Сградата, в която се намира учреждение, в което се работи с пари и се извършват различни парични операции.

Превод

английски: bank (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: банк (be) гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: banco (es) италиански: banca китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Bank норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: bank (pl) португалски: banco (pt) румънски: [[]] руски: банка (ru) словашки: banka (sk) словенски: banka (si) сръбски: банка (sr), banka (sr) тайландски: [[]] турски: banka унгарски: [[]] фински: [[]] френски: banque (fr) холандски: [[]] хърватски: banka (hr) чешки: banka (cs) шведски: [[]] японски: [[]]