баница
Облик
баница (български)
| ед.ч. | ба·ни·ца | |
|---|---|---|
| членувано | ба·ни·ца·та | |
| мн.ч. | ба·ни·ци | |
| членувано | ба·ни·ци·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
изходната форма е *gъbanica „сгънато изделие“, срв. сръб. гибаница „баница“ < *gъbati ~ старобълг. гъбнѫти „гъна“. Заета и в унг. gobanica „вид сладкиш“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними