бандаж

Български

бандаж ±

ед.ч.		бан·даж
	непълен член	бан·да·жа
	пълен член	бан·да·жът
мн.ч.		бан·да·жи
	членувано	бан·да·жи·те
бройна форма		бан·да·жа
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Еластична превръзка за поддържане на телесен орган в нормално положение.
2. Спец. В техниката – метален пояс на машинни части за придаване на здравина.

Етимология

От фр. bandage, произв. от bande 'връзка', заето от нем. Band 'лента, връзка', произв. от гл. binden 'свързвам'.

Превод

Преводи

английски: ср. р. арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: vendaje италиански: bendaggio китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: ср. р. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: банда́ж словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: bandaj унгарски: [[]] фински: [[]] френски: ср. р. холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• венец, скоба, опорен пръстен
• презрамка, превръзка