байонет
Облик
байонет (български)
ед.ч. | ба·йо·нет | |
---|---|---|
непълен член | ба·йо·не·та | |
пълен член | ба·йо·не·тът | |
мн.ч. | ба·йо·не·ти | |
членувано | ба·йо·не·ти·те | |
бройна форма | ба·йо·не·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Щик. Нож, който се закача на оръжие и служи за промушване на противника при близък бой.
Етимология
Произлиза от френската дума baionette, която пък произлиза от името на френския град Bayonne, където са се произвеждали щиковете[1].
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Бележки
- ↑ Български етимологичен речник, том 1, БАН, с. 27