багажник

багажник (български)

багажник ±

ед.ч.		ба·гаж·ник
	непълен член	ба·гаж·ни·ка
	пълен член	ба·гаж·ни·кът
мн.ч.		ба·гаж·ни·ци
	членувано	ба·гаж·ни·ци·те
бройна форма		ба·гаж·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

1. мн. ‑ци, след числ. ‑ка, Място, част от площта на купето в превозно средство за поставяне на багаж.
2. Приспособление, обикновено скара, мрежа, отзад или на покрива в превозно средство, където се поставя багаж.

Превод

английски: boot, trunk арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: baúl италиански: bagagliaio, portabagagli китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Kofferraum норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: бага́жник словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: coffre холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]