афинитет

Български

афинитет ±

ед.ч.		афинитет
	непълен член	афинитета
	пълен член	афинитет·тът
мн.ч.		афините·ти
	членувано	афините·ти·те
бройна форма		афините·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. хим. Способност, склонност на химическите елементи и съединения да влизат в химическо взаимодействие помежду си.
2. прен. Вътрешно сродство, близост и взаимно привличане.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: affinity испански: afinidad италиански: affinità

немски: die Affinität руски: аффинитет, сродство, родство сръбски: афинитет турски: alaka, ilgi френски: affinité

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.