афинитет
Облик
афинитет (български)
ед.ч. | афинитет | |
---|---|---|
непълен член | афинитета | |
пълен член | афинитет·тът | |
мн.ч. | афините·ти | |
членувано | афините·ти·те | |
бройна форма | афините·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- хим. Способност, склонност на химическите елементи и съединения да влизат в химическо взаимодействие помежду си.
- прен. Вътрешно сродство, близост и взаимно привличане. Душевен афинитет.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
родственост, сродство, близост, сходство