афинитет

афинитет (български)

афинитет ±

ед.ч.		афинитет
	непълен член	афинитета
	пълен член	афинитет·тът
мн.ч.		афините·ти
	членувано	афините·ти·те
бройна форма		афините·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. хим. Способност, склонност на химическите елементи и съединения да влизат в химическо взаимодействие помежду си.
2. прен. Вътрешно сродство, близост и взаимно привличане. Душевен афинитет.

Превод

английски: affinity арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: afinidad италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Affinität норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: аффинитет, сродство, родство словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: афинитет тайландски: [[]] турски: alaka, ilgi унгарски: [[]] фински: [[]] френски: affinité холандски: [[]] хърватски: afinitet чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

родственост, сродство, близост, сходство