атрибут

Български

атрибут ±

ед.ч.		ат·ри·бут
	непълен член	ат·ри·бу·та
	пълен член	ат·ри·бу·тът
мн.ч.		ат·ри·бу·ти
	членувано	ат·ри·бу·ти·те
бройна форма		ат·ри·бу·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Неотнимаем признак на предмета, без който предметът не може да съществува, нито да се мисли за него.
2. Граматика: определение (член от изречението).

Превод

английски: attribute есперанто: atributo (eo) испански: atributo (es) италиански: attributo

немски: die Eigenschaft, das Merkmal португалски: atributo (pt) руски: атрибут (ru) френски: attribut

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.