атестат

атестат (български)

атестат ±

ед.ч.		атес·тат
	непълен член	атес·та·та
	пълен член	атес·та·тът
мн.ч.		атес·та·ти
	членувано	атес·та·ти·те
бройна форма		атес·та·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Свидетелство за завършено учебно заведение, диплом.
2. Писмен документ за добити и притежавани права, за начин на извършена работа, за право за получаване на нещо.
3. Преценка; атестация.
4. Свидетелство със сведения за произхода на породисти домашни животни.

Етимология

От латинската дума attestatum, означаваща „засвидетелствувано“.

Превод

английски: certificate арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: certificado италиански: attestato китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Zeugnis норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: sertifika унгарски: [[]] фински: [[]] френски: certificat холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• свидетелство, диплом
• атестация, мнение, преценка, отзив