атестат
Облик
атестат (български)
ед.ч. | атес·тат | |
---|---|---|
непълен член | атес·та·та | |
пълен член | атес·та·тът | |
мн.ч. | атес·та·ти | |
членувано | атес·та·ти·те | |
бройна форма | атес·та·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Свидетелство за завършено учебно заведение, диплом.
- Писмен документ за добити и притежавани права, за начин на извършена работа, за право за получаване на нещо.
- Преценка; атестация.
- Свидетелство със сведения за произхода на породисти домашни животни.
Етимология
От латинската дума attestatum, означаваща „засвидетелствувано“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|