асонанс

асонанс (български)

асонанс ±

ед.ч.		асо·нанс
	непълен член	асо·нан·са
	пълен член	асо·нан·сът
мн.ч.		асо·нан·си
	членувано	асо·нан·си·те
бройна форма		асо·нан·са
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Съзвучие на гласни звуци в една или няколко думи

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

съзвучие, благозвучно, хармония, консонанс