архимандрит
Облик
архимандрит (български)
ед.ч. | ар·хи·ман·д·рит | |
---|---|---|
непълен член | ар·хи·ман·д·ри·та | |
пълен член | ар·хи·ман·д·ри·тът | |
мн.ч. | ар·хи·ман·д·ри·ти | |
членувано | ар·хи·ман·д·ри·ти·те | |
бройна форма | ар·хи·ман·д·ри·та | |
звателна форма | ар·хи·ман·д·ри·те |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
Етимология
< гр. ἀρχιμανδρίτης „игумен“, производна на μάνδρα „обор“, в преносен смисъл „манастир“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|