арнаутин

Български

арнаутин ±

ед.ч.		ар·на·у·тин
	непълен член	ар·на·у·ти·на
	пълен член	ар·на·у·ти·нът
мн.ч.		ар·на·у·ти
	членувано	ар·на·у·ти·те
бройна форма		ар·на·у·ти
звателна форма		ар·на·у·ти·но

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 18

1. Остар. Албанец
2. Прен. Лош човек.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

албанец, шиптър твърдоглав, твърдоглавец, упорит, инат, неотстъпчив, твърд, проклет