арестувам
Облик
арестувам (български)
| Сегашно време | арес·ту·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | арес·ту·вах |
| Мин. несв. време | арес·ту·вах |
| Повел. наклонение | арес·ту·вай |
| Мин. страд. причастие | арес·ту·ван |
| Мин. деят. св. причастие | арес·ту·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | арес·ту·вал |
| Сегашно деят. причастие | арес·ту·ващ |
| Деепричастие | арес·ту·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен и свършен вид
(класификация — ?)
Задържам насилствено, затварям в арест.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- затварям, задържам, хвърлям в тъмница, запирам, окошарвам
- грабвам, отнасям, задигам, залавям, пипвам
- хващам, сграбчвам
Превод
|
|