антена
Облик
антена (български)


ед.ч. | ан·те·на | |
---|---|---|
членувано | ан·те·на·та | |
мн.ч. | ан·те·ни | |
членувано | ан·те·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Радиотехническо средство, представляващо структура от проводящи елементи, които излъчват или приемат радиовълни.
- Орган за осезание и обоняние на някои насекоми.
- Напречна греда на корабна мачта.
- прен. Способност да приемаш важни неща, чувствителност към проблеми, сетивност.
Етимология
От лат. antenna „напречна мачта“, „рей“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|