алиенация
Облик
алиенация (български)
ед.ч. | али·е·на·ция | |
---|---|---|
членувано | али·е·на·ци·я·та | |
мн.ч. | али·е·на·ции | |
членувано | али·е·на·ци·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- Книж. Прояви на отчужденост на личността от обществото, от околния свят; отчуждение.
- Мед. Душевно, психическо разстройство, лудост.
- Юрид. Отчуждаване на имот или вещ от едно лице чрез прехвърлянето им на друго лице.
Етимология
От лат. alienatio.