ала
Облик
ала (български)
Съюз, тип 189
- разг. Свързва части на изречението, които изразяват противоположни понятия или две изречения, когато действието в първото изречение е в някакъв смисъл противоположно на действието във второто.
- Свързва две изречения при посочване на несъвместими действия, когато във второто изречение е изразена причината за неосъществяване на действието в първото изречение.
- Свързва две изречения, когато действието във второто изречение е противоположно на очаквания резултат от действието в първото.
- Свързва две изречения, едното от които е отрицателно, при изразяване на изключваща се въможност.
- Свързва две части на изречението, когато характеризират противоположни качества или прояви на обекта, за който се говори.
- Свързва прости изречения в едно сложно при посочване на разлика, несходство.
- Присъединява части на изречението или изречения, които допълват, уточняват казаното в предходното изречение.
Етимология
От гр. αλλά.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Предлог, тип 192
- За сравнение при посочване на сходство.
Етимология
От фр. à la.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Източници
- ала в РБЕ на ИБЕ