акъл

Български

акъл ±

ед.ч.		акъл
	непълен член	акъ·ла
	пълен член	акъ·лът
мн.ч.		акъ·ли
	членувано	акъ·ли·те
бройна форма		акъ·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Разг. Ум, разум.

Етимология

Чрез тур. akıl от арабски - عفل (âkl)

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: ср. р. унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• ум, разум, разсъдък, съобразителност, пипка, пипе, глава
• способности, талант

Производни думи

акъллия