акцидент

акцидент (български)

акцидент ±

ед.ч.		ак·ци·дент
	непълен член	ак·ци·ден·та
	пълен член	ак·ци·ден·тът
мн.ч.		ак·ци·ден·ти
	членувано	ак·ци·ден·ти·те
бройна форма		ак·ци·ден·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Книж. Неприятна случайност, неприятно произшествие.

Етимология

От фр. accident от лат.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• инцидент, случка
• нещастие, злощастие, премеждие, катастрофа