акцент

Български

акцент ±

ед.ч.		ак·цент
	непълен член	ак·цен·та
	пълен член	ак·цен·тът
мн.ч.		ак·цен·ти
	членувано	ак·цен·ти·те
бройна форма		ак·цен·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Характерно отклонение от обикновения изговор на даден език.
2. Грам: ударение

Превод

Преводи

английски: accent stress арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: προφορά τονισμός датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: acento énfasis италиански: accento enfasi китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Akzent der Tonfall, die Betonung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: акце́нт ударение словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: aksan vurgu унгарски: [[]] фински: [[]] френски: accent emphase холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• изговор, произношение, дикция
• ударение, натъртване, наблягане