акустика

акустика (български)

акустика ±

ед.ч.		акус·ти·ка
	членувано	акус·ти·ка·та
мн.ч.		—
	членувано	—
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. мн. няма, ж. Физ. Дял от физиката, който изучава звуковите явления.
2. Характер, начин, по който се чува звукът в помещение и др.; акустичност.

Етимология

От гр. Bκουστικός ’отнасящ се до чуване, слухов’.

Превод

английски: acoustics арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: acústica италиански: acustica китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Akustik, die Schalllehre норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: аку́стика словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: acoustique холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

звучност, чуване, чуваемост, ехо