акустика
Облик
акустика (български)
ед.ч. | акус·ти·ка | |
---|---|---|
членувано | акус·ти·ка·та | |
мн.ч. | — | |
членувано | — | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- мн. няма, ж. Физ. Дял от физиката, който изучава звуковите явления.
- Характер, начин, по който се чува звукът в помещение и др.; акустичност.
Етимология
От гр. Bκουστικός ’отнасящ се до чуване, слухов’.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
звучност, чуване, чуваемост, ехо