акредитив
Облик
акредитив (български)
акредитив
| ед.ч. | а·кре·ди·тив | |
|---|---|---|
| непълен член | а·кре·ди·ти·ва | |
| пълен член | а·кре·ди·ти·вът | |
| мн.ч. | а·кре·ди·ти·ви | |
| членувано | а·кре·ди·ти·ви·те | |
| бройна форма | а·кре·ди·ти·ва | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, тип
Форма на безналично плащане, при която банката може да гарантира за свой клиент, който е длъжник на друга институция.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними