акламация

От Уикиречник

акламация (български)

Шаблон:Словоформи/акламации

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

  1. мн. ед. (рядко) акламация Полит. Приемане или отхвърляне на решение на събрание въз основа на реплики или бурни възгласи, а не чрез гласуване.
  2. мн. Шумни ръкопляскания и възгласи като израз на възторг, одобрение, радост.

— От лат. acclamatio ‘викане, приветствуване‘.

Източник: Речник на българския език, София 1977, изд. на БАН, т. 1 А - Б, стр. 203; http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: [[]]
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

одобрение, приветствие

Сродни думи

Производни думи