ага

Български

ага ±

ед.ч.		ага
	непълен член	ага·та
	пълен член	ага·та
мн.ч.		аги
	членувано	аги·те
бройна форма		—
звателна форма		ага

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 38

1. почетно звание на турчин

Етимология

От тур. aga 'едър турчин; влиятелен земевладелец; титла на военачалник в Османската империя'

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

големец, господар, заповедник