автохтон

автохтон (български)

автохтон ±

ед.ч.		ав·тох·тон
	непълен член	ав·тох·то·на
	пълен член	ав·тох·то·нът
мн.ч.		ав·тох·то·ни
	членувано	ав·тох·то·ни·те
бройна форма		ав·тох·то·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Представител на група хора, чийто етногенезиз е ставал на определена територия без съществен приток на хора извън нея.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: автохтон (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: autochtone (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

туземец, абориген, местен