автопилот

Български

автопилот ±

ед.ч.		ав·то·пи·лот
	непълен член	ав·то·пи·ло·та
	пълен член	ав·то·пи·ло·тът
мн.ч.		ав·то·пи·ло·ти
	членувано	ав·то·пи·ло·ти·те
бройна форма		ав·то·пи·ло·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

1. Самоуправление на машината

Етимология

От английската autopilot, от представката auto-, възприета от гръцката αὐτο- — „от себе си, самостоятелен“, и pilot — в смисъл на „водач, управляващ превозното средство“. Последната на свой ред е от старофренската pilot — „греда за вбиване в земята“, от италианските pilota и piloto, от още по-ранните италиански pedot(t)a, от средновековногръцката, но писмено незасвидетелствана, а възстановена, *πηδώτης — „кормчия“, от старогръцката πηδόν — „връх на гребло“.

Преходът между pedot(t)a и pilota вероятно е под въздействието на глагола pileggiare — „плавам“.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: ср. р. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]