Чрез нем. Automat през 16 век, заимствано от латинското прилагателно automatus → „действа по собствена инициатива“, първоначално в негерманизираните форми „automaton“ (единствено число) и „automata“ (множествено число). От своя страна латинското прилагателно е заимствано от гр. αὐτόματος (autómatos). Това се състои от словните компоненти αὐτός (autós) (авто-, „себе си“) + протоиндоевропейски * mn̥tós, от * men- („да мислим“) (откъдето μένος (ménos) и други).
