автокрация
Облик
автокрация (български)
ед.ч. | ав·ток·ра·ция | |
---|---|---|
членувано | ав·ток·ра·ци·я·та | |
мн.ч. | ав·ток·ра·ции | |
членувано | ав·ток·ра·ци·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- мн. (рядко) ‑ии, ж. полит. Само ед. Полит. Форма на държавно управление, при което едно лице разполага с неограничена власт; самодържавие, автократизъм // Ед. и мн. Държава с такава форма на управление.
Етимология
От гр. αа̀τοκρατία . Друга форма: автокра̀тия рус.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
абсолютизъм, самовластие, самодържавие, монархизъм
Сродни думи
Производни думи
Библиография
- „Българско-английски речник / Bulgarian-English Dictionary A-Я“; А. Атанасова, М. Ранкова, Р. Русев, Д. Спасов, Вл. Филипов, Г. Чакалов; „Наука и изкуство“, София, 1980; стр. 15.