автентичност
Облик
автентичност (български)
ед.ч. | ав·тен·тич·ност | |
---|---|---|
членувано | ав·тен·тич·ност·та | |
мн.ч. | — | |
членувано | — | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
- ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на нещо, което е оригинално, достоверно, неподправено; истинност, достоверност, вярност.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
достоверност, меродавност, истинност, точност, оригиналност
Сродни думи
Производни думи
Библиография
- „Българско-английски речник / Bulgarian-English Dictionary A-Я“; А. Атанасова, М. Ранкова, Р. Русев, Д. Спасов, Вл. Филипов, Г. Чакалов; „Наука и изкуство“, София, 1980; стр. 15.