авиатор
Облик
авиатор (български)
ед.ч. | ави·а·тор | |
---|---|---|
непълен член | ави·а·то·ра | |
пълен член | ави·а·то·рът | |
мн.ч. | ави·а·то·ри | |
членувано | ави·а·то·ри·те | |
бройна форма | ави·а·то·ра | |
звателна форма | ави·а·то·ре |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
Авиатор е професия на човек, притежаващ квалификацията и разрешението (бревет или лиценз) за полети с летателни апарати. Това е първото наименование на тази професия, заимствано от френски език.
Етимология
- от френски aviateur заимствано от латински avis - птица. Френският инженер, пионер в авиацията Clément Agnés Ader (1841-1925) въвежда понятието avion през 1875 година за летателен апарат с двигатели.
Фразеологични изрази
Превод
|
|